Книгата на Йордан Велчев “Сияе” се отличава с епичния ритъм на дългите стихове, разнообразявани ту с авторефлексивните по отношение на “аз”-а въпроси, ту с обособяване на “обяснителни” фрази в интонационни ниши. Това редуване е с особена смислова натовареност в поемата “Мишена”. Градът присъства навсякъде в “Сияе” не просто като декор и не като “естествена среда”, а като паралелен съчинител на стихове със своя собствена емоционална амплитуда и със свои собствени открити въпроси.
Миговете в цялата тази книга търсят покритието на последователното хроникиране, върху чиято основа се пресичат гласът на “аз”-а и гласът на града: “Дупките на неговите подметки (на минувача - б.м. Б.М.), които пишат историята на паважа.” По този начин “историята” бяга от музеите към улиците, където се заема да подрежда преживяното по своите стабилни рафтове.
Със сигурност най-добрата рецензия за книгата на Й. Велчев са вълшебните фотографии на Румен Жеков в нея.