В България бащата на стареца бил състоятелен търговец на текстил. С годините изгубил зрението си. Когато пристигнал в Израел, бил съвсем сляп, вече не бил първа младост – на 51 години, роден през 1899 г. – и не говорел иврит. Отворил будка за продажба на вестници до входа на магазин от търговската верига Машбир лацархан в Тел Авив. Хвалел се на всички, че що се отнася до парите, нито един клиент никога не е успял да го измами.
Бащата на жената на стареца бил хладилен техник в Машбир лацархан. Завършил инженерство в Белгия благодарение на парите, спестени от майка му тъкмо с тази цел. Грош след грош спестявала тя за образованието на двамата си синове. Държала бакалия в Малкия Тел Авив.
Разказват, че неин клиент бил и националният поет Бялик.
Тук в историята се появява трети човек на име Елиезер Манда, от български произход, счетоводител в Машбир лацархан. Елиезер Манда познавал продавача на вестници и сина му – адвокат и все още ерген. Познавал и хладилния техник и бил чувал, че има дъщеря лекарка, вече преминала трийсетте. На продавача на вестници той разказал за дъщерята на техника, на техника разказал за сина на продавача на вестници, а останалото, както се казва, е история.
* * *
Срамежливец. Голям срамежливец. Но като по чудо на четиресет години надмогнал срамежливия си характер и се оженил. На четиресет и четири му се родила дъщеря.
Единствената му дъщеря.
Книгата се издава със съдействието на The Institute for the Translation of Hebrew Literature.