Стихосбирката на младата поетеса Надежда Радулова "Алби" е особено внимателна към процедурата по обясняването на начините на функционално включване в жанра и начините на заговаряне на един откровено чужд текст в предутринното бяло поле на девствените възприятия. Това е процедура, подобна на мисионерско оплодяване от пътуващ трубадур. Казано с други думи: сутрешната песен, разположена "много преди да се събудиш", преди себеразпознаването на "аз"-а в банята, преди разчитането на света в чашата с кафе и преди всякакви кулинарни експерименти на индивида със собственото му тяло, добре описана като "Бяло върху бяло върху бяло върху" (заглавието на първото стихотворение). Тя акомодира сетивата и усилено надгражда информация за непознатото, а повторението, за което става дума в мотото от Николчина, се измества от претенцията "да се сътвори отново" към повторението на ситуацията, пораждаща албите.
Редактор на поредицата: Георги Господинов.