hide

12.00 лв.
9.00 лв.
 

Не си отивам кротък

Редактор
Ани Илков
Оформление
Корица
Мека корица
Корична цена
12.00 лв.
Брой страници
64
Издадена на
06.2018
ISBN
978 619 186 438 6

"Поезията на Валери Вергилов в Не си отивам кротък е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор. Скъп ми е, мил ми е и знам колко трудно се надживява (ако въобще е възможно) орисията на клетките, събрани в тленно тяло и споени с временните енергии на душа, дух и нагон. Стиховете са възторжено-тъжни философски песни, изваяни с вещина. Мъдри са и дълбоки, тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми на Уитмън, Пенчо Славейков и Елиът. Родее се с тях. Не преувеличавам. Просто прочетете! Те са само тридесет и едно стихотворения, колкото са дните на януари или на октомври, да речем. И не пропускайте Арчар (той е на Дунава), Хороскопска рапсодия (за любителите на хороскопи), Ден на напразно загиналите (за патетичните)... Прочие, нищо не пропускайте, за да се убедите, че не греша. Непреходността на подобна поезия е очевидна, безпокойството да обичаш до смърт и да си отидеш от този свят в търсене на неизгубеното е възхитително.

Късната книгата на Валери ме накара още да се запитам: накъде ли сме тръгнали с тая кръв Северозападна? Нашият островърх триъгълник – Арчар, Лом и Ружинци – е с основа, полегнала върху пищяла на Дунава и виси сплескан наобратно. Вписан е той в Божията сфера, чийто край се не види, пък центърът ѝ бил навсякъде. Залъгваме се, подлъгани, че уж е умопостижима, преповтаряме се в поредните човешки траектории с вродената потребност да преплитаме думи и смисъл. Вероятно и неизбежно ще се върнем в центъра и центробежно ще изхвърчим без спомени по „суетата за безсмъртие”.

Емил Андреев