Усетих се повикана. Поканена на Пътуване.
Което се оказа без край. Лъкатуши, поспира, гмурва се и изплува в назовани и неназовани морета. Във Великото Море.
Непогрешим водач е Поезията. Навлиза в неразрешимото, леко разбулва могъщо-великолепните му проявления (самата тя – едно от тях, от Вечното Движение, от Красотата).
Любов. Болка. Самота. Мечта и Реалност.
Радост пред Безкрайността. Спокойствие пред собствената крайност. Безстрашието на Свободата.
Екатерина Йосифова