hide

13.00 лв.
11.05 лв.
Извън наличност

Лицата на Пловдив 4

Редактор
Надежда Кехайова
Оформление
Корица
Мека корица
Корична цена
13.00 лв.
Брой страници
206
Издадена на
12.2012
ISBN
978 954 491 839 2

 

ПРЕДГОВОР от aкад. проф. Николай Стойков

Всеки, който е запознат с поредицата „Лицата на Пловдив“, не може да не бъде респектиран от огромния контингент от даровити и стойностни хора. Като започнем от Вазов, Славейкови (баща и син), Христо Г. Данов, Драган Манчов, Николай Райнов, Давид Перец, Борис Христов, Златю Бояджиев и безбройно много още личности – починали и живи в момента, оставили белег, спомен в паметта на града. Спомен за духовните му водачи, обогатили със своето житие неговата виталност, но тук ми се иска да продължа с казаното от именитата българска поетеса и издател Божана Апостолова: „... Здравко Гълъбов – този мълчалив вестоносец, хванал литературно-историческото сито в ръце – търпеливо, внимателно, умно и талантливо пресява и завещава на поколенията златоносните частици от време и хора, градили в годините храма на голямото поетическо изкуство, родено и населяващо Пловдив...“ Да, това са хората, обогатявали в последното столетие духовността на града ни. Голямото сърце е туптяло и хранило душевността им, тяхната гордост, че са български творци, че са част от духовността и красотата на този град. От издаването на първата книга преди 15 години, тази своеобразна „енциклопедия“ продължава да нараства, защото зоркото око на журналиста и писателя Здравко Гълъбов все по-пълно и по-конкретно ни разкрива творческия актив на града и неговата проекция във времето. Човек остава респектиран от многообразието на творчески личности, на общественици, майстори на занаяти, труженици в различни области на духовния ни живот и бизнесмени, от техните искрени изповеди, но по-точно определение за това е дал литературоведът проф. Светлозар Игов: „Лица”-та изповядват перипетиите на своя жизнен път, разкриват своите родови корени, разказват съдбите на свои предци, родственици, приятели. Така от всяко „лице“ изплува някакъв семеен роман, запридат се нишките на цели фамилни саги и от това множество лични и семейни романи се оформя големият роман на съдбата на един град и романът на една национална история, видяна в множество от съдби... Ето този ненаписан роман, който изплува от изповедите на множество съдби, е за мен най-интересното от разговорите, които води Здравко Гълъбов. И мисля, че това не е само жизненият материал за един роман, а и самият роман...“

Винаги съм бил оптимист, такъв съм и сега. Убеден съм, че Здравко Гълъбов ще продължи тихо, незабележимо, спокойно и мъдро да гради образа на българския творец и неговото взаимодействие с духовността на любимия ни град. Позволявам си едно лирично отклонение: човек, изкачи ли се малко по-високо в полите на Родопите, вижда в равнината тези легнали мастодонти – тепетата, неподвластни на времето, мъдро очартаващи величието на този град, родил и отгледал толкова талантливи люде. Вярвам и съм уверен, че направеното от Здравко Гълъбов ще бъде оценено по стойност и ще дойде време, когато книгите му ще бъдат отваряни и четени, за да напомнят за нашето време, епоха, бит и манталитет. Ще станат настолно четиво за всички, които милеят за града и нацията. И както е казал неговият приятел поетът Добромир Тонев: „Да умееш да се радваш на чуждото можене, е особен вид талант“.