След дебюта "Бележки под линия" (2006) в новата си книга Александър Шпатов сваля радикално целия разказ под линия. А под линията всичко е възможно - прасе яде Вселенската празнота и дава първия тласък на тези истории, в които под тънката линия на реалното виртуалното беснее. Да слезем долу с автора и проверим какво правят най-новите млади. И на какъв език. Свежа и шантава книга.
Георги Господинов
„Зад привидно познатите истории от всекидневния живот, които Шпатов разказва, дишат личните истории на всеки от нас, при това не случили се отдавна, а направо случващи се сега, в този миг. Това, че в малкото се оглежда голямото не е новост, нито откритие, но е трудно да направиш добра литература от мига, от случайното, от отлитащото без да го забележим, ... и в същото време, ...разказът да изглежда написан на един дъх, леко, да се чете така, но да ти остава в главата, да те преобръща, да го мислиш, ...”
Силвия Чолева
"Пиша къси разкази за града, за съвремието. Ние имаме някаква представа за българската литература от часовете в училище. Тя свършва много, много рано. Изобщо не стига до нашето време сега"
Александър Шпатов