Поетесата Мария Донева казва „Сбогом на читателя” още със заглавието на първата си стихосбирка (спечелила първа награда в Националния конкурс „Веселин Ханчев” през 1994 г.). Но за радост на същия този читател не остава вярна на думите си. Нещо повече – в новата си книга със стихове тя му доверява откровено и докрай най-интимни свои размисли и преживявания. Макар и написани в познатите (уж) параметри на любовната лирика, стихотворенията в тази книга ни дават едно ново, допълнително познание за начина на чувстване и усвояване на света от променената вече, искаме или не, съвременна млада жена. Която обаче повтаря като предшественицата си: Има страшно! (Ако я няма любовта...) Но този извод само на пръв поглед звучи банално. Той просто е част от онези „вечни прозрения”, нямащи алтернатива дори в днешния свят, пренапрягащ се да бъде прагматичен и несантиментален.
