„Дори когато този „Тезей“ е взиране в мрака на Лабиринта, той е търсене на онова, заради което е построено обиталището на самотата… дори когато е разказ за смърт, не е за онази – предизвестената, а за разпъналата платната на победния възторг на Модерността – неочакваната, смъртта чрез забравеното…. и търсене на начин и смисъл да се живее след това. Когато нишките на Спасението, се врежат във вените като координати на географска карта, когато се превърнат в рана и пропаст, деляща от Другия, превръщаща го в далечен и чужд, безплътен и фикционален, вслушва ли се някой в дишането на тялото на историята като живот – личен и единствен…“ - така звучеше един от разказите за предишните три книги на Валентин Дишев, обединени в трилогията „Тезей“. Как продължава пътуването – отговорът е в „Покрив (и други основания)“.
„Поезия. Навсякъде между пластовете разпръснати знаци... Писането му е наситена със смисли сдържаност. Без нищо излишно – изцяло чистота. Да, това е точната дума – чистота. Но днес това звучи като „бяла врана”. Може би той наистина е бялата врана в съвременната поезия. Много ми е трудно да го определя. Усешам го толкова близък, че не мога да направя дистанцията, за да говоря. А „Покрив (и други основания)” е най-прекрасната му книга...”
Екатерина Йосифова
Прибавено В количката
see shoping cart
Прибавено В количката
see shoping cart
Прибавено В количката
see shoping cart
Прибавено В количката
see shoping cart
-- TITLE TEXT --
-- BODY TEXT --
Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури най-доброто обслужване за потребителите си.
Още по въпроса тук.
