„Хората зад книгите“ е литературен бюлетин, публикуван от ИК „Жанет 45“ два пъти месечно. Сърцето на всеки брой е автор, илюстратор или преводач, чийто творчески и професионален път е свързан с издателството. В бюлетина ще откриете кратки интервюта и откровени книжни препоръки, както и код за –25% на създадените и предложените от госта книги, валиден 2 седмици.
Освен споменатото, абонатите получават информация за:
⇉ предстоящи събития с книгите на „Жанет 45“;
⇉ настоящи промоции;
⇉ нови заглавия.
В брой №34 предлагаме интервю с Димана Йорданова.
Въпросите зададе Гергана Димитрова
1. Да пишеш едновременно сурово и любящо за граничните периоди в човешкия живот, е умение, което владееш до съвършенство. Как съвместяваш тези два гласа?
Ние сме създадени от противоречия. Да сме сурови и любящи, смели и уплашени. Суровият глас е гласът на истината. Аз не харесвам завесите и панделките. Може да е остро и грубо, но дай ми го. Ще го разкажа с обич, защото е възможно. Истинската нежност на живота не е да лъжем, че всичко е наред. Истинската нежност е да останеш на терена, когато нищо не е наред.
2. Казваш, че поетът работи „в завод за рециклиране на скръб“. В какво превръщаш болката, която прекарваш през себе си?
Ех, тази „скръбна суровина“... Превръщам я в нещо, което вече не принадлежи само на мен. Може би в някакво колективно, ритуално облекчение. Най-голямото чудо на изкуството е, че превръща нещата, които са ни правели самотни, в нещо, което ни свързва. Болката се превръща в памет. Във форма. Защото, ако я оставиш без форма, ти изяжда главата.
3. Има ли нещо, за което ти е особено трудно да пишеш – и става ли по-лесно да го живееш след стиха?
Трудно ми е да пиша само за онова, за което нямам нужда да пиша. Не става по-лесно след стиха. Стиховете не правят живота по-мек, те не са упойка, не са дори удобен фотьойл. Те са просто споделяне, от което невинаги олеква, даже понякога те вкарват в обсесии.
Може би най-трудно е да пишеш за твърде прясна рана. То е малко като прошката - лесно е да простиш, когато вече не си толкова наранен, най-трудно е да простиш още насред болката си. На поезията й трябва време да зрее, иначе се превръща в емоционален крясък, от който нямаме нужда, щото аман.
4. На коя своя версия би отказала да дадеш думата днес?
На онази, която искаше да се харесва на всички, дори на хора, които не харесва. Падни бе, момиче, бъди смазана. Бъди ежедневна, бъди откачена. Бъди кофти героят в нечия история. Бъди каквато си искаш. Някои хора ще те прочетат цялата, други ще те захвърлят още на корицата.
Не бих дала думата на тази моя версия, защото тя се страхуваше от загубите. И така, ден след ден, преследвайки отровните двойници на любовта, тя изгуби мен. Доста работа ми костваше да се завърна.
5. Ако имаше филм за теб, какво щеше да изпадне от лентата?
Ами то има филм за мен и добре помня кое изпадна от лентата. Но ако трябва да не сме така буквални - големите сцени, те щяха да отпаднат. Крайните драми и крайните победи. Моят живот се случва някъде по средата. В най-обикновените моменти, където винаги е човекът.
Списък за четене (книжни препоръки):
1. „Лебедът, който изядохме“ от Росен Димитров
Поезията на Росен е щедра към историите – тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички.
2. „И сърцето тренира своята смърт“ от Иван Брегов
Иван Брегов е рядък пощальон, който именно защото пише рядко, завършва книгите си като истински майстор. Той просто захвърля часовника в снега и стрелките му рият, рият... Та чак до следващата зима.
3. „Отдалечаване на ангела“ от Златозар Петров
Харесвам този мрачен Златозар. Тъжна книга, тъжна по един следобеден и овладян начин. В нея има всичко: шоколад, котки, улици, капчици време, мръсни влакове и дърво, шумолящо в дъжда. Какво повече?
4. „Въжеиграч“ от Никола Петров
Никола е една от най-крехките, но и устойчиви струни в съвременната ни поезия. Чудесен малък спектакъл е неговото писане. Различен и много свой. И затова и много мой.
5. „Кураж, сърце“ от Лилия Йовнова
Лили даде силна заявка още с първата си книга, а после само затвърждаваше. Едно много пораснало писане, което следи дишането ни и което ни знае имената.
И което ни държи сърцата в шепа. Като талисмани.
Абонирайте се оттук и прочетете първи споделеното от нашите гости!