„Музеят на моето време“ е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение.
Яна Букова
Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като „фрагменти“ – жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, разказвайки другите. Всяка история е хем самостойна, хем в единство с останалите. И не ти се иска да свършва.
Алберт Бенбасат
Красива, а всъщност изключителна книга – свързва и съживява изключения: едно име, един жест, обръщение, лице, едно по едно, идват от нищото и стават много, за да разкажат нещо за всичкото, да пренесат нещо от другия свят – от света на миналото, който не може да се разкаже.
Валентин Калинов