Семездин Мехмединович

Семездин Мехмединович (1960) е босненски писател и журналист, роден в Киселяк, близо до Тузла. Завършва сравнително литературознание и библиотекарство в Сараевския университет. Между 1986-89 г. работи като редактор на сп. „Лица” и на младежкото списание „Валтер”, а през 1991 г. създава сп. „Фантом слободе”, от коeто излизат три броя преди войната в бивша Югославия, и три по време на самата война. След края на обсадата на Сараево заедно със семейството си емигрира в САЩ, където живее и работи близо 20 години. Завръща се отново в Сараево през 2019 г.

Автор е на три стихосбирки - „Модрац” (1984) , „Емигрант” (1990) и „Девет Александрии” (2002); два сборника с разкази „Сараево блус” (2004) и „Автопортрет с чанта” (2014) на книгата „Трансатлантически мейл” (2008), съдържаща кореспонденцията му с Миленко Йергович, романите „Руският компютър“ (2014), „Мехмед, червената бандана и снежинката” (2017), „Война е и нищо не се случва” (2021) и „Това време сега” (2022).

Мехмединович пише жанрово неопределени текстове, избягва чистите форми, тъй като страни от политическата концепция за чиста идентичност. Според резултатите от неговия ДНК тест в гените му присъства Южна Европа (Италия/Гърция във висок процент – 20%, вероятно това са средиземноморските гени на всички, родени на Балканите), Средна и Източна Европа, има 4% фински (скандинавски) северни гени („Ето защо толкова обичам снега!“), малко (2%) запаноевропейски („Това са оставили след себе си хазарите по пътя си на изток“) и 2% кавказки гени. С други думи, потеклото му е преди всичко европейско с лек примес от Западна Азия. Със своята генетична карта С. Мехмединович е доказателство за цялото безсмислие на балканската концепция за чиста идентичност. Понякога се представя на шега като викинг, а на своята спътница в живота обича да казва с поверителен тон: „Аз, душо моя, съм един стар римлянин“.