„Да пишеш спомени за обичан човек е занимание рисковано. В повечето случаи портретираният застива под бързо съхнещия лак на възхищението или се превръща в услужливо огледало на портретиращия. Книгата на Божана Апостолова е далеч от тези клопки. В написаното се усещат движещи се отражения на Вера Мутафчиева: личност силна, уязвима, възхвалявана, недочута, неразчетена… Извикана за живот от приятел, който я обича силно, безпощадно, търсещо… Така, както Божана може.“
– Юрий Дачев