Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил специалността "Китайска литература" в Университета на Източен Китай, днес той е професор по китайска литература към същия университет и Университета "Дзияо Тон", Шанхай.
Досега Жао Лихон е публикувал над 70 тома поезия, проза, литературна критика, изследвания, посветени на китайски и европейски художници, студии за изтъкнати музиканти. Носител е на множество литературни отличия. Някои от неговите стихотворения се изучават в училищата и в университетите в Китай.
ВЕДНЪЖ
Веднъж се скитах по пътищата,
самотният ми силует беше
изсъхнало дърво в пустинята.
Веднъж се взирах уплашен в мрака,
виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ.
Мъгла погълна звездите и луната.
Леден вятър яхна дивата пустош.
Веднъж чух как славей пее в нощта –
сякаш пееха облаци.
Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии.
Белите им цветове прогониха мрака.
Веднъж те търсих в най-гъстата тъма
и бях най-щастливият човек в света,
когато се срещнахме през пролетната нощ.